Този хляб максимално се доближава до този от селските фурни. Просто невероятен аромат и вкус на детство. Простичък и толкова вкусен. Никой не е по-голям от хляба!
За замесването му са необходими само:
300 гр мл вода
1 ч.л сол
1/3 кубче мая
500 гр бяло брашно
Месих в миксера.
Тестото се оставя да втаса, след което се оформя на продълговато хлебче и се посипва отвсякъде добре с брашно, поставя се в продълговата форма да втасва. И тук идва тайната на печенето. Докато втасва във фурната се слага пекарски камък да се загрее добре на 250 гр. Формата с втасалото хлебче се обръща върху камъка и се изтръсква леко. Пече се първите 20 минути с пара- сложена на дъното купичка вода, при 220 гр След това се допича без нея на 180 гр.
Най-после стигнах до този толкова коментиран десерт. Каних му се доста време и сега му дойде моментът. Рецептата взех от тук:
http://www.supichka.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B0/106/%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%80
Целта пак беше да тествам Кити, този път с малко количество, за да видя как се справя с 1 яйце. Трудно, и брашното не пое изцяло. но и аз не спазих инструкцията за 1/3 сухи, 1/2 течни, 1/3 сухи, 1/2 течни и 1/3 сухи съставки. С няколко движения на ръка, сместа се уеднакви. Нямам претенции, защото и не смених бъркалката- тук трябва да се сложи тази със силикона.
Няма да описвам технологията, тук целта ми е да покажа как се справи миксерът. В линка на Супичка има подробно описание.
Най-после се сбъдна моята мечта за Kitchen Aid. Много е красив и две мнения по въпроса няма. Но, както знаете имам и Kenwood KMM 020, затова в публикациите си ще правя честни и обективни сравнения, без да робувам на нито една от двете марки.
Първи опит с Китчена беше умишлено замесване на тесто с 1 кг брашно, за да направя сравнение на обема, с който се правят двете машини. За разлика от Кенчо, на Кити му идва множко това количество. Ще се ограничзвам занапред с 500 гр брашно. Тестото искаше малко доомесване на ръка. Но въпреки това се получиха пухкави, вкусни и топли питки със сирене. Може и да съм давала вече рецептата, защото я знам от 1990 година, от свекърва ми, но ще я напиша пак за всеки случай.
2 яйца
1 коф. кисело мляко
1 ч.л сол
1 ч.л захар
1 ч.л сода бикарбонат
1 кубче мая ( ползвах 1/2 кубче Юва)
1 кг брашно
1 каф. ч. олио (този път не сложих)
И така, Кити в действие:
Тестото в края на месенето, преди доомесване на ръка:
Тестото се оформя веднага и се пържи, без втасване, като се започва от първата направена питка. Аз оставих тестото да почине около 40 минути, преди оформянето.
Пържат се в загрята мазнина до зачервяване.
П.П Какво да кажа за толкова хваления Кити. Давам му оценка 4 по петобалната система за тесто с мая в средностатистически обем. На Кенчо оценката е 5. Засега. Тестовете продължават.
По своята същност, това е една обикновена селска торта, от времето на моето детство. Вкусен, бърз и лесен ежедневен десерт. Всъщност рецептата за блата е кекс, но аз го направих на торта. Не бях го правила доста отдавна и се присетих за него. :)
Разбиваме яйцата със захарта, прибавяме разтопеното масло, содата, загасена в малко оцет и брашното. Сместа разделяме на две и в едната част добавяме какаото. В средата на намазана форма редуваме по една лъжичка от двете смеси. Печем на 180 гр. Изрявняваме блата и разрязваме на две.
Варим най-обикновено нишесте "Ванилия"и сглобяваме тортата, поръсваме отгоре трохите от изрзвняване на блатовете.
Който обича по-сочно, сиропира, аз така направих. Но и от крема, ако е по-рядък, тортата си омеква..